Царството на тишината

Виждам те - стоиш пред мен,

мрака ти разкъсваш със своя блясък.

Ето, оправи се моят ден

щом зърнах твоя проблясък.

Тихо, не говори,

тишината е толкова прекрасна.

Сами сме аз и ти,

а нощта ще е дълга и ясна.

Хайде, ела, прегърни ме,

за прегръдката топла мечтая.

Хайде, ела, целуни ме,

само теб аз желая.

Усмихни се!

За усмивката ти ази милея.

Студено вън и вътре във мен е,

помогни ми да се сгрея.

Но ти не дойде,

ти просто изчезна,

мрака отново доведе

и остави ме там да замръзна.

Но не вярвам това да направиш,

не би го направил, нали?

О, не! Ти много се бавиш!

Да не би за мен да забрави?

Моля те, не го прави!

Върни се при мен в тишината,

тук където съм аз, тук в тъмнината.

Върни се и стопли

моята студена душа, звездице ясна.

 
Посветено... 

12.ІІІ.2014