7.07.2010 г., 23:12

Catch the rainbow

1.2K 1 3
Когато ежедневието те смачква със въпроси
и отговори никой не предлага,
когато тежестта на сивото си носиш
без шанс дори за мъничка награда,
когато имаш нужда от розово и жълто,
от синьо и от мъничко какù -
тогава ти остава единствено (но мъчно) -
дъгата се пресягай и хвани.
Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш -
и вече питаш се - но как?
Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш -
и вече те дели една ръка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Савкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...