Когато ежедневието те смачква със въпроси
и отговори никой не предлага,
когато тежестта на сивото си носиш
без шанс дори за мъничка награда,
когато имаш нужда от розово и жълто,
от синьо и от мъничко какù -
тогава ти остава единствено (но мъчно) -
дъгата се пресягай и хвани.
Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш -
и вече питаш се - но как?
Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш -
и вече те дели една ръка.