| Когато ежедневието те смачква със въпроси и отговори никой не предлага, когато тежестта на сивото си носиш без шанс дори за мъничка награда, когато имаш нужда от розово и жълто, от синьо и от мъничко какù - тогава ти остава единствено (но мъчно) - дъгата се пресягай и хвани. Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш - и вече питаш се - но как? Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш - и вече те дели една ръка. |
© Цветелина Савкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
