| Когато ежедневието те смачква със въпроси и отговори никой не предлага, когато тежестта на сивото си носиш без шанс дори за мъничка награда, когато имаш нужда от розово и жълто, от синьо и от мъничко какù - тогава ти остава единствено (но мъчно) - дъгата се пресягай и хвани. Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш - и вече питаш се - но как? Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш - и вече те дели една ръка. |
© Цветелина Савкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
