| Когато ежедневието те смачква със въпроси и отговори никой не предлага, когато тежестта на сивото си носиш без шанс дори за мъничка награда, когато имаш нужда от розово и жълто, от синьо и от мъничко какù - тогава ти остава единствено (но мъчно) - дъгата се пресягай и хвани. Високо е, безспорно, ти трябва да политнеш - и вече питаш се - но как? Мечта ако си имаш, яхни я, без да питаш - и вече те дели една ръка. |
© Цветелина Савкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
