Нещастието прави ме щастлив.
Единствено, то кара ме да пиша.
Дори и всяко вдишване да е
по-трудно от преди. И всеки ден
по-сив да бъде от предишния.
И всеки смях да се превръща в хрип.
Дори и всяка бръчка по лицето ми
да не е от усмивка. Единствено,
нещастието прави ме щастлив.
Без него щастието няма смисъл.
© Тодор Иванов Всички права запазени