Целувам устните на щастието
Като лоза около мене се обвиваш,
разкриваш тайните си ти без свян,
и нови светове за мен разкриваш -
Жена ли си, или сънуван блян?
Така изкусна си в любовното изкуство -
превърна ме във жрец на твоя храм...
Пред тебе съм емоция и чувство,
без тебе и в тълпата бродя сам!
Страстта ни в бързоструйни водопади
излива се във разточителни вълни,
и огънят от общите ни клади
изпепелява ни... но без да ни боли...
А после пак от пепелта ни ражда
страстта, която ни е обладала,
страстта, която като люта жажда
упойва ни със своята наслада.
При мене пак си! Времето изтече
по сипея на сладострастието...
Разделям се със стиховете тази вечер
и целувам устните на щастието!
03.06.2014.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
