Целувка-кафе
На Ян...
Банална мисъл, в сивотата протрита,
не пробожда - конец във игла.
Нова утрин посрещам. Измита.
Очите отварям с пясък-следа.
Станах рано. Пих кафе.
В лицето срещах сънливост.
Целувка по бузата, а може би две?
Не ми липсва и мъчна страхливост.
Понеделникът е сив. Нормален е някак.
Но ти го правиш по-поносим.
Обичам да те целувам. Навсякъде, всякак.
Ти си кафето, без глътката дим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милица Игнатова Всички права запазени
