На Ян...
Банална мисъл, в сивотата протрита,
не пробожда - конец във игла.
Нова утрин посрещам. Измита.
Очите отварям с пясък-следа.
Станах рано. Пих кафе.
В лицето срещах сънливост.
Целувка по бузата, а може би две?
Не ми липсва и мъчна страхливост.
Понеделникът е сив. Нормален е някак.
Но ти го правиш по-поносим.
Обичам да те целувам. Навсякъде, всякак.
Ти си кафето, без глътката дим.
© Милица Игнатова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
