Целувка на ангел
на моето уникално момче.
Поръсен с пудра захар бетонна,
той седи и милва с косите си камъка .
Ръката избърса сълзите на чЕлото,
оставяйки бяла следа.
Четката се разтанцува върху студения дансинг,
под меките и крачета се появи,
жена с красиви крила.
Но липсваше нещо, нямаше пламък в зениците
бели.
Помисли човекът, покашля се, поседна за малко
и скочи, докосна студените устни.
Камъкът грейна от горещия допир
и подари на човека усмивка.
А той и до днес си я носи,
все пак е целунат от ангел.
от щастливото момиче© Мария Чонова Всички права запазени