3.02.2024 г., 6:47

Целувката ти нежна ме пробуди

670 7 8

В съня кошмарен конници безброй

през моят дух беснеейки минават.

Надали варварски, ужасен вой,

посичат всичко те, опожаряват.

 

С последни сили аз се отбранявам -

за любовта, за своята надежда

и в робски плен сърцето не предавам,

до дъх последен бран ще е изглежда.

 

Забиват се във мен като триножник

раздялата - тъгата - самотата...

и в този миг лъчите на художник

прераждат ме вълшебно със зората.

 

Размиват се виденията луди...

Целувката ти нежна ме пробуди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...