Целувки за черни дни
Не помня вече колко време мина,
откакто уж сбогувах се с тъгата.
След нея се превърнах в чудно бѝле
за болките в сърцето и душата си.
Отдавна бе. Поне, като усещане
за някаква си прашна митология,
в която чинно изболявах проба-грешките
с уроците ми по човекология...
За оня свят почти се забраних,
понеже ходих без да ми е ред.
Преди живеех все измежду стихове,
до позата - с краката ми напред.
Ала Господ други планове скрои.
Издиша в мене глътка със надежда.
Подшушна, че ще спре да ме боли,
когато имам само белези от нежност.
Човекът бързо свиква със блаженството.
Покоят е досущ, като камата.
Обрязва безпокойството до леност,
и лъсва всяка кост на самотата му.
Но аз за черни дни съм си запазил
все още неизплакани сълзѝ.
До смърт във сто живота се намразих,
че в този досега, не беше ти...
©тихопат.
Данаил Антонов
27.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
