Отворих широко вратата
и на влизане казах ти аз,
пази ми душата,
че нямам друга в запас.
Само тя ми остана,
като боксониера два на два,
наблъскал съм в нея толкоз безценни неща.
Сега виждаш ли, че няма място, ама карай да върви,
нали затова те пуснах вътре,
белким пък ми провърви...
Тясно е, нали? Може и да намирисва,
но това е положението сега - продавам я под доставната цена...