Отворих широко вратата
и на влизане казах ти аз,
пази ми душата,
че нямам друга в запас.
Само тя ми остана,
като боксониера два на два,
наблъскал съм в нея толкоз безценни неща.
Сега виждаш ли, че няма място, ама карай да върви,
нали затова те пуснах вътре,
белким пък ми провърви...
Тясно е, нали? Може и да намирисва,
но това е положението сега - продавам я под доставната цена...
© Калоян Калоянов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
