Jan 28, 2011, 9:12 AM

Цена

  Poetry
911 0 1

Отворих  широко вратата

 и на влизане казах ти аз,

 пази ми душата,

че нямам друга в запас.

 

Само тя ми остана,

като боксониера два на два,

наблъскал съм в нея толкоз безценни неща.

 

Сега виждаш ли,  че няма място, ама карай да върви,

нали затова те пуснах  вътре,

белким пък ми провърви...

 

 Тясно е, нали?  Може и да намирисва,

но това е положението сега - продавам я  под  доставната цена...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калоян Калоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...