От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете
по-дълбоки.
Ключалки, предрече ми времето,
да има на всяко
събуждане,
стени са ръцете, виолетови,
в потънало езеро
давят се.
Отдавна предадох. Прости ми се,
но още сънувам
очите
и себе си виждам в зениците,
преследвам се нощем
в тълпите.
© Ася Всички права запазени