24.02.2008 г., 15:26 ч.

цената 

  Поезия
581 0 12

От глина извайвам спасение,

небето ме стяга

оловно,

във кратери слепи захвърля ме,

от страх на дете

по-дълбоки.

 

Ключалки, предрече ми времето,

да има на всяко

събуждане,

стени са ръцете, виолетови,

в потънало езеро

давят се.

 

Отдавна предадох. Прости ми се,

но още сънувам

очите

и себе си виждам в зениците,

преследвам се нощем

в тълпите.

 

© Ася Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??