Feb 24, 2008, 3:26 PM

цената 

  Poetry
580 0 12

От глина извайвам спасение,

небето ме стяга

оловно,

във кратери слепи захвърля ме,

от страх на дете

по-дълбоки.

 

Ключалки, предрече ми времето,

да има на всяко

събуждане,

стени са ръцете, виолетови,

в потънало езеро

давят се.

 

Отдавна предадох. Прости ми се,

но още сънувам

очите

и себе си виждам в зениците,

преследвам се нощем

в тълпите.

 

© Ася All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??