От глина извайвам спасение,
небето ме стяга
оловно,
във кратери слепи захвърля ме,
от страх на дете
по-дълбоки.
Ключалки, предрече ми времето,
да има на всяко
събуждане,
стени са ръцете, виолетови,
в потънало езеро
давят се.
Отдавна предадох. Прости ми се,
но още сънувам
очите
и себе си виждам в зениците,
преследвам се нощем
в тълпите.
© Ася All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
