28.09.2014 г., 21:23

Цената на камъка

959 0 0

Тъжните очи на твоят късен влак,

безмилостно и шумно потънаха в мрака.

Спря невидимият, мек камбанен звън.

Слаб дъждец намокри релсите.

 

Голяма нощна пеперуда се удари.

В лицето на писателя.

Пиянска глъч. Някъде изплака дете.

Слепият си тръгна бавно.

 

По перона се търкалят етикети.

Вафли, кифли, локуми, бози,

използвани билети, настъпени цветя.

Не искам да видиш това!

 

Безсънните сенки не искам да видиш,

как невидими сълзи преглъщат,

заради високата цена

на някакъв крайпътен камък.

 

Под гърдите ми някъде,

нещо тлее в шепичка пепел.

Там полагам крайпътния камък,

за да изстинат заедно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...