Тъжните очи на твоят късен влак,

безмилостно и шумно потънаха в мрака.

Спря невидимият, мек камбанен звън.

Слаб дъждец намокри релсите.

Голяма нощна пеперуда се удари.

В лицето на писателя.

Пиянска глъч. Някъде изплака дете.

Слепият си тръгна бавно.

По перона се търкалят етикети.

Вафли, кифли, локуми, бози,

използвани билети, настъпени цветя.

Не искам да видиш това!

Безсънните сенки не искам да видиш,

как невидими сълзи преглъщат,

заради високата цена

на някакъв крайпътен камък.

Под гърдите ми някъде,

нещо тлее в шепичка пепел.

Там полагам крайпътния камък,

за да изстинат заедно.