28 сент. 2014 г., 21:23

Цената на камъка

962 0 0

Тъжните очи на твоят късен влак,

безмилостно и шумно потънаха в мрака.

Спря невидимият, мек камбанен звън.

Слаб дъждец намокри релсите.

 

Голяма нощна пеперуда се удари.

В лицето на писателя.

Пиянска глъч. Някъде изплака дете.

Слепият си тръгна бавно.

 

По перона се търкалят етикети.

Вафли, кифли, локуми, бози,

използвани билети, настъпени цветя.

Не искам да видиш това!

 

Безсънните сенки не искам да видиш,

как невидими сълзи преглъщат,

заради високата цена

на някакъв крайпътен камък.

 

Под гърдите ми някъде,

нещо тлее в шепичка пепел.

Там полагам крайпътния камък,

за да изстинат заедно.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...