18.09.2010 г., 22:44

Цената на любовта

1.7K 0 1

Цената на любовта

Всичко свърши сега.
Любовта прекрасна отиде си от света.
Всъщност, не.
Тя завинаги остана в моето сърце.
Аз винаги ще я помня, защото това бе първата ми любов,
но не ми беше писано да я изживея до гроб.
Винаги така се получава...
все някой трябва да страда.
В случая това бях аз,

колко нощи неудържимо плаках...

Опитах се да спася любовта,
но не винаги става така.
Не винаги приказките са с щастлив край,
нищо че борех се с всички сили до безкрай.
Тази любов остави в мен кървава рана,
цял живот ще ми напомня за това, което стана.
Не знаех, че за 3 години щастие трябва да платя толкова висока цена,
още 3 години минаха и в сърцето ми се натрупа неописуема мъка.
Любов моя, живот мой,
как без теб ще намеря покой?...
Пусто е без теб сега,
омръзна ми да тъна в самота.
Много ми се насъбра,
нямам сили вече да търпя.
Съдбоносно решение взимам сега,
не със сърцето, а вече с ума.
С ума, защото считам, че така е по-добре,
по-добре от незнанието какво съдбата ще ми донесе.
Решението ми е край да сложа на живота си,
успокоение най-после да намери душата ми.
Колкото и да ми е трудно, ще го направя,
да, защото за теб си заслужава.
Защото зная, че ще се съберем в Рая
и хванати за ръка, ще вървим към безкрая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Герова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...