Цената на любовта

Всичко свърши сега.
Любовта прекрасна отиде си от света.
Всъщност, не.
Тя завинаги остана в моето сърце.
Аз винаги ще я помня, защото това бе първата ми любов,
но не ми беше писано да я изживея до гроб.
Винаги така се получава...
все някой трябва да страда.
В случая това бях аз,

колко нощи неудържимо плаках...

Опитах се да спася любовта,
но не винаги става така.
Не винаги приказките са с щастлив край,
нищо че борех се с всички сили до безкрай.
Тази любов остави в мен кървава рана,
цял живот ще ми напомня за това, което стана.
Не знаех, че за 3 години щастие трябва да платя толкова висока цена,
още 3 години минаха и в сърцето ми се натрупа неописуема мъка.
Любов моя, живот мой,
как без теб ще намеря покой?...
Пусто е без теб сега,
омръзна ми да тъна в самота.
Много ми се насъбра,
нямам сили вече да търпя.
Съдбоносно решение взимам сега,
не със сърцето, а вече с ума.
С ума, защото считам, че така е по-добре,
по-добре от незнанието какво съдбата ще ми донесе.
Решението ми е край да сложа на живота си,
успокоение най-после да намери душата ми.
Колкото и да ми е трудно, ще го направя,
да, защото за теб си заслужава.
Защото зная, че ще се съберем в Рая
и хванати за ръка, ще вървим към безкрая...