26.03.2021 г., 7:41

Ценител на изкуства

1.1K 1 3

  България на спомен заприлича,
потънала в поток от сивота,
но даже и такава я обичам,
защото е Родината ми тя!

Тъгувам, че по пътищата няма
усмихнати и весели лица.
Доволно се разхожда по пижама
поредната измама на властта.

Програмата не мога да превключа.
Изправям се. Воювам със страха.
Борбата на смирение ме учи.
Търпение царува в любовта.

Дарявам ли красивите си чувства
на вашите читателски души?
Животът е ценител на изкуства
и в своята обител той твори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...