22.06.2011 г., 11:37

Ценности

1.1K 0 2

                                               Животът станал песен

                                               от късмета ù чудесен

                                               на една муха,

                                               намерила лайна.

                                               Като се добре наяла,

                                               тя трудно отлетяла

                                               и да почине спряла

                                               в една къща бяла.

                                               Разхождайки се по тавана,

                                               мисъл ù дойде голяма:

                                               - Не мога аз да разбера

                                               защо с човека е така?

                                               Той, като се хване,

                                               прави хубави тавани.

                                               Но защо след туй по пода

                                               върви човешката порода?

                                               Чу я паяк стар

                                               и каза на тази твар:

                                               - Че си проста, знам

                                               и ще те изям.

                                               Но преди това

                                               чуй истина една:

                                               ,,Всичко всеки мери

                                               според своите критерии”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...