22.06.2011 г., 11:37

Ценности

1.1K 0 2

                                               Животът станал песен

                                               от късмета ù чудесен

                                               на една муха,

                                               намерила лайна.

                                               Като се добре наяла,

                                               тя трудно отлетяла

                                               и да почине спряла

                                               в една къща бяла.

                                               Разхождайки се по тавана,

                                               мисъл ù дойде голяма:

                                               - Не мога аз да разбера

                                               защо с човека е така?

                                               Той, като се хване,

                                               прави хубави тавани.

                                               Но защо след туй по пода

                                               върви човешката порода?

                                               Чу я паяк стар

                                               и каза на тази твар:

                                               - Че си проста, знам

                                               и ще те изям.

                                               Но преди това

                                               чуй истина една:

                                               ,,Всичко всеки мери

                                               според своите критерии”!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...