Животът станал песен

                                               от късмета ù чудесен

                                               на една муха,

                                               намерила лайна.

                                               Като се добре наяла,

                                               тя трудно отлетяла

                                               и да почине спряла

                                               в една къща бяла.

                                               Разхождайки се по тавана,

                                               мисъл ù дойде голяма:

                                               - Не мога аз да разбера

                                               защо с човека е така?

                                               Той, като се хване,

                                               прави хубави тавани.

                                               Но защо след туй по пода

                                               върви човешката порода?

                                               Чу я паяк стар

                                               и каза на тази твар:

                                               - Че си проста, знам

                                               и ще те изям.

                                               Но преди това

                                               чуй истина една:

                                               ,,Всичко всеки мери

                                               според своите критерии”!