22 jun 2011, 11:37

Ценности

1.1K 0 2

                                               Животът станал песен

                                               от късмета ù чудесен

                                               на една муха,

                                               намерила лайна.

                                               Като се добре наяла,

                                               тя трудно отлетяла

                                               и да почине спряла

                                               в една къща бяла.

                                               Разхождайки се по тавана,

                                               мисъл ù дойде голяма:

                                               - Не мога аз да разбера

                                               защо с човека е така?

                                               Той, като се хване,

                                               прави хубави тавани.

                                               Но защо след туй по пода

                                               върви човешката порода?

                                               Чу я паяк стар

                                               и каза на тази твар:

                                               - Че си проста, знам

                                               и ще те изям.

                                               Но преди това

                                               чуй истина една:

                                               ,,Всичко всеки мери

                                               според своите критерии”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...