22 jun 2011, 11:37

Ценности

1.1K 0 2

                                               Животът станал песен

                                               от късмета ù чудесен

                                               на една муха,

                                               намерила лайна.

                                               Като се добре наяла,

                                               тя трудно отлетяла

                                               и да почине спряла

                                               в една къща бяла.

                                               Разхождайки се по тавана,

                                               мисъл ù дойде голяма:

                                               - Не мога аз да разбера

                                               защо с човека е така?

                                               Той, като се хване,

                                               прави хубави тавани.

                                               Но защо след туй по пода

                                               върви човешката порода?

                                               Чу я паяк стар

                                               и каза на тази твар:

                                               - Че си проста, знам

                                               и ще те изям.

                                               Но преди това

                                               чуй истина една:

                                               ,,Всичко всеки мери

                                               според своите критерии”!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Добрев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...