Черно вино
ЧЕРНО ВИНО
Земята болна спи от дъждове
Набръчка се стърнището от вади.
Гърнетата по черните огради
от влагата се цепеха на две.
Човек ли спре, от чучело по-сам,
под него тръгва хлъзгавата киша.
А аз с вода от локвите ти пиша.
Какво ти пиша – вече сам не знам.
От дупката на покрива тече.
От много дни тече, но не изтича.
Под навеса душицата си птича
на сухо крия с гладното врабче.
И уж е ден, а сякаш е ноще –
в комина се обажда кукумявка.
И кучето ми вече спря да джавка –
ръмжи и все синджира си плете.
А щъркелът с пречупено крило
из нивите умря – от самотия.
И няма със кого едно кило
от черното си вино да изпия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
