5.08.2014 г., 0:31 ч.
* * *
606
0
9
Пътуваш от мене
към мене. Жив си
в себе си!
02.08.2014
© Латинка-Златна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Обичам такива краткости.
-
Благодаря ви Довереница (Дочка Василева),Ilis (Алина Стоянова) и Ена (Елена Гоцева).
Прекрасна Ена, аз също не харесвам цинизъм, но самият живот в България е такъв. Пушкин също е написал цинични поеми, но това не го прави по-малко гений.
Хубава вечер на всички! -
Оригинално е.
-
Харесах и като форма, и като смисъл!
Поздрав! -
vega666 (Младен Мисана), не само, че не ти се сърдя, че си писал за поета Иван Методиев, но и ти благодаря, защото малко са тези в България, които ще кажат за събратя си по перо, че е добър поет, а да не говорим пък, че ще кажат че е "голям български поет."
Благодаря на всички за коментарите.
Хубава вечер! -
Мъдро казано!
Поздрави и от мен! -
Поздрави, Латинка!
Живи в себе си. -
Трябва култура, Порчев, за да се схване дълбоката философия, която наричате прибързано и недообмислено "нещо". Уви, култура човек придобива с четене на книги. Но телевизията му отнема тази единствена и последна възможност.
Моят коментар на конкретното стихотворение на авторката е точно 10 реда.
Мисля, че това великолепно стихотворение ги заслужава. Останалите редове, станали причина да набъбне коментара, са посветени на големия български поет Иван Методиев, който /повтарям/ първи разработи въпросната форма и й даде наименованието "нава".
П.С. Надявам се, че Латинка, която много уважавам, не би ми се разсърдила, че вмъкнах тези разяснения за Иван Методиев. -
В толкова кратка форма трудно се пише. Това категорично не е "хайку" понеже е с дълбок философски смисъл, а "хайку" е чисто медитативна поезия. Пояснявам това за читатели, които прибързано и с лека ръка биха погрешно категоризирали произведението. Покойният Иван Методиев бе у нас първият идеолог на тази форма. Той също категорично я разграничаваше от "хайку". Беше кръстил стихотворенията от този клас "нави" от /навождение/. Написа няколко книги с "нави". Последната с ексцентричното заглавие "Гъзове и облаци" /издадена след 10 ноември 1989г./, съдържаше и "нави", от раздела гражданска поезия, със скандално за пуританските очи и уши съдържание. Злите езици и враговете на Иван, говореха, че той е използвал анаграма на името си /четенето му в обратен ред/, за да се сдобие с наименованието "нави". И така да е, Иван написа студии, в които надълго и нашироко, при това много мотивирано, обясняваше голямото значение на "навите" като "поетични кванти".
Произведението на авторката - "нава" в смисъла нагореизложеното, е един много дълбок в смислово отношение текст. По същество това е философията на Кант - казана само с помощта на три реда.
Лирическият субект съществува единствено като нещо в себе си, независимо какво представлява той - предмет, вещ, мисъл, живо същество, любим, etc. Наблюдателят му /в случая авторката/ играе ролята на перцепторна функция, регистрираща движението му в спиралата на нейната авторефлексия - от изходното му състояние, възприемано като начало на възприятието й, до заключителното му проявление, възприемано като край на възприятието. Всъщност опозната е единствено нейната представа за него, а не самият той /сам по себе си/. Това декодира цялостно стиха в смислово отношение.
Поздравление, Латинка, за тези толкова дълбоки 3 реда - цяла философия стои зад тях!
Сърдечен поздрав: Мисана
П.С. И на финала на този коментар, в памет на Иван, ще цитирам четири хубави негови "нави":
"Пеперуда се блъсна в камбана.
Никой не чу."
"Колко царствена осанка -
вятърът наметнат
с плаща на мъглата."
"Взира се Буда
и в този живот нищо"
"Каква бе тази участ бре народе?
Какъвто и байрак да се развее
дръжката му все ти е в гъза!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
