Полета ми не сковавай,
когато гледам към сияйните звезди;
знай, че търся аз едно вълшебство,
едно ковчеже, пълно със мечти.
И често тъй, зареяна в небето,
виждам аз живота като сън,
като песен, която тихо преминава,
а ние можем да я чуем само със сърцето.
© Ирена Стоянова Всички права запазени