16.02.2015 г., 22:17

Чадъра

493 0 1

Новият чадър вземи,

може днеска да вали.

Тъй ми казваше жената,

че бях вече на вратата.

Гледам облаците черни

и прогнозите са верни.

Че с мокрите крака

ще пошляпам във вода.

За това чадъра взех

и към службата поех.

С него ще съм си спокоен,

за изненади равностоен.

Първи капки заваляха,

гръмотевици се разтрещяха.

Реших чадъра да отворя,

но засече, що да сторя.

И така с чадъра неразтворен,

мокър бях, но съм спокоен.

Чадър евтин щом си купил,

случва се да се е счупил.

„Проверявай бойните доспехи,

за да имаш в бой успехи!“

Тъй че мисълта едничка,

в казармата ни бе обична.

Старшината я повтаряше,

там където свареше.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Забавна и поучителна случка!Описана ритмично и напевно!
    Поздрави,Валентине, и хубав ден!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....