9.06.2009 г., 22:11

Чайката и Фениксът

918 0 0

Чуваш ли песента, която долита от Юг

- птица  съм аз, залутана в небето,

изгубила вярната посока на своето гнездо.

Чуваш ли  песента на тъжната Чайка -

плаче за своя недолюбен, Безименен любим.

Чуваш ли ме? Това съм аз, самотната Чайка.

Гласът ми е мелодия от сърцето

и екот, дълго затварян от стени.

Ще отворя тази вечер здездна

прозореца на моята стая,

оттам ще те приканя с мойта песен,

сливаща се с плача на лозите, да отпиеш от

извора на душата ми и затрептиш

със нежните струни на Чайката,

която, дочакала своя Феникс,

 с нея към  жаравата да полети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...