9.06.2009 г., 22:11

Чайката и Фениксът

920 0 0

Чуваш ли песента, която долита от Юг

- птица  съм аз, залутана в небето,

изгубила вярната посока на своето гнездо.

Чуваш ли  песента на тъжната Чайка -

плаче за своя недолюбен, Безименен любим.

Чуваш ли ме? Това съм аз, самотната Чайка.

Гласът ми е мелодия от сърцето

и екот, дълго затварян от стени.

Ще отворя тази вечер здездна

прозореца на моята стая,

оттам ще те приканя с мойта песен,

сливаща се с плача на лозите, да отпиеш от

извора на душата ми и затрептиш

със нежните струни на Чайката,

която, дочакала своя Феникс,

 с нея към  жаравата да полети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...