Jun 9, 2009, 10:11 PM

Чайката и Фениксът

  Poetry » Love
917 0 0

Чуваш ли песента, която долита от Юг

- птица  съм аз, залутана в небето,

изгубила вярната посока на своето гнездо.

Чуваш ли  песента на тъжната Чайка -

плаче за своя недолюбен, Безименен любим.

Чуваш ли ме? Това съм аз, самотната Чайка.

Гласът ми е мелодия от сърцето

и екот, дълго затварян от стени.

Ще отворя тази вечер здездна

прозореца на моята стая,

оттам ще те приканя с мойта песен,

сливаща се с плача на лозите, да отпиеш от

извора на душата ми и затрептиш

със нежните струни на Чайката,

която, дочакала своя Феникс,

 с нея към  жаравата да полети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ДИМА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...