27.06.2021 г., 7:53

Чаках

362 0 0

 

            Чаках

 

Чаках да ми кажеш „Добър ден“,

твоят поглед да ме забележи,

чаках да се влюбиш лудо в мен,

но загубих ви мечти, копнежи.

 

Времето коварно се укри,

мислите ми бавно избледняват,

оня град на спомени гори –

пламъците го изпепеляват.

 

Аз понякога се връщам там,

случва ми се, даже те сънувам.

Трудно ти е да повярваш знам,

но и без тебе съществувам.

           

                  Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...