23.03.2017 г., 12:02

Чаках те

521 1 0

А как исках да дойдеш при мен
сложих стол, сервирах масата.
Домът ми бе уютно подреден 
ваза с цветя ми беше украсата.

 

Налях малко вино в две чаши
седнах, отпих и дълго те чаках.
Обичта и топлината не са наши
разбрах го и тихо си поплаках.

 

Мъж съм, чистих колкото мога
постарах се, а вече минава час.
Не идваш,обзема ме тревога
а аз просто бях сигурен в нас.

 

Може би след време ще питаш
как съм изкарал онази вечер.
Ще кажеш: "Вече не ме обичаш"
обичам те, но ще съм далече.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...