А как исках да дойдеш при мен
сложих стол, сервирах масата.
Домът ми бе уютно подреден
ваза с цветя ми беше украсата.
Налях малко вино в две чаши
седнах, отпих и дълго те чаках.
Обичта и топлината не са наши
разбрах го и тихо си поплаках.
Мъж съм, чистих колкото мога
постарах се, а вече минава час.
Не идваш,обзема ме тревога
а аз просто бях сигурен в нас.
Може би след време ще питаш
как съм изкарал онази вечер.
Ще кажеш: "Вече не ме обичаш"
обичам те, но ще съм далече.
© Явор Перфанов All rights reserved.