goblenka (Маргарита Ангелова)
438 8737
2.06.2018 г., 10:53 ч.

Чакай да те стигна, Бояне! 

  Поезия
526 2 6

Ден! Очакван! Необикновен!

Свалих оковите от мен!

Усмихнах се! Поех си дъх...

Извисил се е пред мене връх!

Намигнах на Боян Петров

И рекох му: почакай да те стигна!

Върхът, наметнат с бял покров,

Във отговор сякаш намигна.

Далеч и високо води пътека.

Стръмна е! Опасна! Нелека!

Но, аз я търсех и очаквах!

Колко пъти за нея приказвах!

Идвам, Бояне! Върхът ми ме чака!

Дано го достигна! Да издържат рамената!

Аз няма като тебе да забуча знаме

Ще съм щастлива, че върхът ми там е!

 

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Моят връх не е планински като неговия, затова няма да го кича със знаме. Моят си е мой! Житейски! Но и той е толкова примамлив и опасен като неговите върхове. А и той е повелител на много висок житейски връх! Ще се оптам да го последвам. Пък, докъдето стигна. :)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Успех и с твоите върхове! Върви към тях с удоволствие и ги достигай! Благодаря ти!
  • Цял живот се изкачваме към нашия си връх! Желая попътен вятър и успех!
  • Така е. Благодаря ти за подкрепата.
  • Всеки си поставя цел ,а тя е своеобразен връх.Не винаги ще го достигнеш но важното че вървиш по него с риска да останеш някъде по пътя.
  • Има хора, по които трябва да се равним. Той е от тях. Не мисля, че е самонадеяно и грешно. Те поставят лнията на хоризонта. Колкото по-широк хоризонт има една нация, толкова по-успешна е. За това, аз ще се опитам. Ще вървя към хоризонта, до където ми стигнат силите.Благодаря ти за прочита, коментара и... за любими!
  • Той самият е Връх! Да катерим и ние нашите си върхове.
    Хубаво си го казала, Марги! Благодаря ти, че го почете!
Предложения
: ??:??