goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
2.06.2018 г., 10:53

Чакай да те стигна, Бояне!

763 2 6

Ден! Очакван! Необикновен!

Свалих оковите от мен!

Усмихнах се! Поех си дъх...

Извисил се е пред мене връх!

Намигнах на Боян Петров

И рекох му: почакай да те стигна!

Върхът, наметнат с бял покров,

Във отговор сякаш намигна.

Далеч и високо води пътека.

Стръмна е! Опасна! Нелека!

Но, аз я търсех и очаквах!

Колко пъти за нея приказвах!

Идвам, Бояне! Върхът ми ме чака!

Дано го достигна! Да издържат рамената!

Аз няма като тебе да забуча знаме

Ще съм щастлива, че върхът ми там е!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Моят връх не е планински като неговия, затова няма да го кича със знаме. Моят си е мой! Житейски! Но и той е толкова примамлив и опасен като неговите върхове. А и той е повелител на много висок житейски връх! Ще се оптам да го последвам. Пък, докъдето стигна. :)

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Успех и с твоите върхове! Върви към тях с удоволствие и ги достигай! Благодаря ти!
  • Елка (Елка Тодорова)
    Елка (Елка Тодорова)
    Цял живот се изкачваме към нашия си връх! Желая попътен вятър и успех!
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Така е. Благодаря ти за подкрепата.
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Всеки си поставя цел ,а тя е своеобразен връх.Не винаги ще го достигнеш но важното че вървиш по него с риска да останеш някъде по пътя.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    Има хора, по които трябва да се равним. Той е от тях. Не мисля, че е самонадеяно и грешно. Те поставят лнията на хоризонта. Колкото по-широк хоризонт има една нация, толкова по-успешна е. За това, аз ще се опитам. Ще вървя към хоризонта, до където ми стигнат силите.Благодаря ти за прочита, коментара и... за любими!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0