Ден! Очакван! Необикновен!
Свалих оковите от мен!
Усмихнах се! Поех си дъх...
Извисил се е пред мене връх!
Намигнах на Боян Петров
И рекох му: почакай да те стигна!
Върхът, наметнат с бял покров,
Във отговор сякаш намигна.
Далеч и високо води пътека.
Стръмна е! Опасна! Нелека!
Но, аз я търсех и очаквах!
Колко пъти за нея приказвах!
Идвам, Бояне! Върхът ми ме чака!
Дано го достигна! Да издържат рамената!
Аз няма като тебе да забуча знаме
Ще съм щастлива, че върхът ми там е!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados