Jun 2, 2018, 10:53 AM

Чакай да те стигна, Бояне!

  Poetry
764 2 6

Ден! Очакван! Необикновен!

Свалих оковите от мен!

Усмихнах се! Поех си дъх...

Извисил се е пред мене връх!

Намигнах на Боян Петров

И рекох му: почакай да те стигна!

Върхът, наметнат с бял покров,

Във отговор сякаш намигна.

Далеч и високо води пътека.

Стръмна е! Опасна! Нелека!

Но, аз я търсех и очаквах!

Колко пъти за нея приказвах!

Идвам, Бояне! Върхът ми ме чака!

Дано го достигна! Да издържат рамената!

Аз няма като тебе да забуча знаме

Ще съм щастлива, че върхът ми там е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Моят връх не е планински като неговия, затова няма да го кича със знаме. Моят си е мой! Житейски! Но и той е толкова примамлив и опасен като неговите върхове. А и той е повелител на много висок житейски връх! Ще се оптам да го последвам. Пък, докъдето стигна. :)

Comments

Comments

  • Успех и с твоите върхове! Върви към тях с удоволствие и ги достигай! Благодаря ти!
  • Цял живот се изкачваме към нашия си връх! Желая попътен вятър и успех!
  • Така е. Благодаря ти за подкрепата.
  • Всеки си поставя цел ,а тя е своеобразен връх.Не винаги ще го достигнеш но важното че вървиш по него с риска да останеш някъде по пътя.
  • Има хора, по които трябва да се равним. Той е от тях. Не мисля, че е самонадеяно и грешно. Те поставят лнията на хоризонта. Колкото по-широк хоризонт има една нация, толкова по-успешна е. За това, аз ще се опитам. Ще вървя към хоризонта, до където ми стигнат силите.Благодаря ти за прочита, коментара и... за любими!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...