ЧАКАЙ МЕ
ЧАКАЙ МЕ
Надигравахме се
дълго с тебе, либе,
снощи на хорото
с' ситна ръченица.
Тази сутрин, мило либе,
до чешма ме чакаш.
До чешма ме чакаш,
вода да напиеш.
Вода да напиеш,
китка да ми грабнеш.
Китка да ми грабнеш,
бузка да целунеш.
Бузка да целунеш,
в пазва да надникнеш.
Но не мога, мило либе,
менци да нарамя.
Менци да нарамя,
на чешма да дойда.
Мама не ме пуска, либе,
с тебе да се либя,
че лъжливо си овчарче -
и мен ще излъжеш.
А пък аз въздишам, либе,
сълзите си крия.
Плача и въздишам, либе,
за твой огнен поглед,
за твой червен пояс,
за твой кавал меден.
Цял ден ще те слушам, либе,
на овце как свириш,
ще те слушам, прималяла
и сълзи ще роня,
А когато нощ се спусне,
и мама сън пребори,
тихо врата ще отворя,
прага ще прекрача
и при теб ще дойда.
Ти засвири с кавал, либе,
пътя да не сбъркам.
Пътя да не сбъркам, либе,
а по песня жална
тебе в гора тъмна
самин да намеря.
15. 07. 2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
