Чакай ме, любов!

Поезия » Акростихове

997 0 11

Чертае времето пътища,

адреси на хора и улици,

където ще стоплят ръцете ми,

а сърцето търси любимия –

Йордан, Иван и прочие.

Може днес да те няма.

Единствен, ще те дочакам.

Лъчите на слънцето

юздите на самотата отпускат.

Бавно мъглата се вдига.

От изток любовта

вдига се и на прага ми вече е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Izumrudkata (Катя)

Любовта идва със изгрева на слънцето...
Хареса ми стиха ти, Васе!

2017-11-04T22:38:15+02:00
asizi (Nina Toshich)

И моя повей е от изток, ако не се смени посоката на вятъра....ха-ха-ха....?!

2017-11-03T20:18:59+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Изток,
изгрев,надежда,
очакване
сигурно от там
идва и Тя,Любовта.

2017-11-03T19:18:00+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Прекрасно стихотворение, Васе! Звучи като дългоочакваната любов. Красви моменти в прегръдките й! 🍀

"Лъчите на слънцето
юздите на самотата отпускат.
Бавно мъглата се вдига.
От изток любовта
вдига се и на прага ми вече е. "

2017-11-02T11:29:53+02:00
aap (Ангел)

Красиво и истинско!Поздрави Васе до нови!

2017-11-02T10:18:04+02:00