31.10.2017 г., 21:42 ч.

Чакай ме, любов! 

  Поезия » Акростихове
796 0 11

Чертае времето пътища, 

адреси на хора и улици, 

където ще стоплят ръцете ми, 

а сърцето търси любимия –

Йордан, Иван и прочие. 

 

Може днес да те няма. 

Единствен, ще те дочакам. 

 

Лъчите на слънцето

юздите на самотата отпускат. 

Бавно мъглата се вдига. 

От изток любовта

вдига се и на прага ми вече е. 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта идва със изгрева на слънцето...
    Хареса ми стиха ти, Васе!
  • И моя повей е от изток, ако не се смени посоката на вятъра....ха-ха-ха....?!
  • Изток,
    изгрев,надежда,
    очакване
    сигурно от там
    идва и Тя,Любовта.
  • Прекрасно стихотворение, Васе! Звучи като дългоочакваната любов. Красви моменти в прегръдките й! 🍀

    "Лъчите на слънцето
    юздите на самотата отпускат.
    Бавно мъглата се вдига.
    От изток любовта
    вдига се и на прага ми вече е. "
  • Красиво и истинско!Поздрави Васе до нови!
  • От изток, заедно с изгрева...а може би просто от изток....?! Хубаво, оптимистично! Харесах!
  • Много харесах, Васе, а последния куплет както казва Албенчето е чудесен!
  • Винаги сме готови за нея, Любовта! Поздрав и от мен, Васе!
  • Хубаво!Поздрави!
  • Честито! Посрещни я! Хареса ми.
  • Хубаво е, Васе! А последният куплет е невероятен! Поздрави!
Предложения
: ??:??