Чертае времето пътища,
адреси на хора и улици,
където ще стоплят ръцете ми,
а сърцето търси любимия –
Йордан, Иван и прочие.
Може днес да те няма.
Единствен, ще те дочакам.
Лъчите на слънцето
юздите на самотата отпускат.
Бавно мъглата се вдига.
От изток любовта
вдига се и на прага ми вече е.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
Хареса ми стиха ти, Васе!