Чакàло (Prizma 43)

25.07.2007 г., 10:06 ч.

Поезия

979 0 4

За думичките в скоби вече ви писах -
не са за хора с нежен слух. Sorry.

Чакàло

Чакам...
По гари, летища и таксита.
Завръщане Чакам. Любовния ритъм.
Чакам сутрин. Вечер Чакам.
Не искам да видя наоколо Мрака.

Чакам на опашка.
(И на задна прашка!)
Чакам по номер - томове!
И пред родилни домове.

Пред Университета -
дъщеря си напета.
Чакам мними другари.
Врагове Чакам, стари.

На Хората - Добротата;
На Близките - Патилата;
На Бог - Милостта...
Чакам да ми кацне Света!?
*
Чаках да порасна...
Още Чакам!
Чакам безгласно.
Шумно Чакам.

На Времето подвластно
Чакàлото ми се изЧака.
Най-подир съм наясно:
(Мамата си трака!!!)

- Остава Пустош...

9 Януари 2004 Мюнхен, Летището

NB.
" Може би най-категорично и натрапчиво на преден план излизат слабостите в поезията на Симеон Дончев и Атанас Димов. Първият ни пресреща с един претенциозен стих, който чрез стегнатост и ударност цели да защити търсенията на автора си. Но е достатъчно да цитирам финала на един от текстовете, за да се разбере колко далеко е той от истинската поезия:

На времето подвластно

Чакалото ми се изЧака.

Най-подир съм наясно:

Мамата си трака!

(стихотв. „Чакало") "

Разровило е моето Чакàло префинените му и поставени в рамка разбирания и то дотам, че умишлено е пропуснал последните две думи от стиха - най-важните! - "- Остава Пустош...", които са ключето и обясняват и оправдават(!!!) всички използвани подразнили го средства. След като свърши Чакането... не ни остава нищо...
Критиците, ако имаха дар да творят - щяха.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-07-27T14:32:36+03:00

Поздравления за уникалните стихове!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-07-25T12:35:16+03:00

Така е, той - живота... "Мамата си трака"!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-25T11:51:54+03:00

Ценен поет си за мен , ценен!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-07-25T10:35:48+03:00

Чудесен е стихът ти поете!
Те критиците са си за това,да критикуват,защото друго едва ли умеят.
Не бива да се вживяваме в ролята на корективи.Поезията е храна за различни души,нека всеки сам открие своята!
А аз твоята си я поглъщам на големи порции, с огромно удоволствие!