Ще си отида...
тъй, както и дойдох...
нечакана, но връхлетяла
и затаила се в сърцето ти.
Ще си отида...
целувките със мен ще взема
и ще запазя ги дори...
те още парят ми лицето.
Ще си отида...
ти моя сън открадна
и в мислите се настани.
Май не разбра дори?
Ще си отида...
и звуците ще ти отнема,
за да е тихо и да те боли.
Ще си отида...
За да се върна...
когато ме повикаш ТИ.
© Мариана Вълкова Всички права запазени