kotel (Мариана Вълкова) kotel (Мариана Вълкова)
3 222
10.10.2009 г., 12:20

... чакам...

853 0 11

Ще си отида...

тъй, както и дойдох...

нечакана, но връхлетяла

и затаила се в сърцето ти.

Ще си отида...

целувките със мен ще взема

и ще запазя ги дори...

те още парят ми лицето.

Ще си отида...

ти моя сън открадна

и в мислите се настани.

Май не разбра дори?

Ще си отида...

и звуците ще ти отнема,

за да е тихо и да те боли.

Ще си отида...

За да се върна...

когато ме повикаш ТИ.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0