Нощ е. Птиците вече не пеят.

Нощ е. Пред нея дните бледнеят.

Така боли, щом слънцето залезе,

и истината наяве излезе.

Стоя сама, заключена, изнемощяла.

Гледам навън, нощта душата е изяла.

Аз те чакам час, два, три,

чаках те вече ден, два, три.

Къде си ти? В теб кълна се, а ти не идваш..

Теб обичах, за теб се боря аз.

Стоя и чакам пак нощта освирепяла,

но дали ще дойде тя? Или вечен ден

животът ми ще чака, вечен ден,

страхуващ се от мрака.

Много слънца гледах как залязват,

много луни сърцето ми белязват.

Страх ме е! Щом стане тъмно,

приижда някаква злокоба и сякаш

нощен вопъл се загнездва в мен като отрова.

Страх ме е, ела, излекувай моята душа.

От ад по-страшно е - накрая

дали ще дойдеш аз със сънища гадая.

Ела, покажи ми края,

живота, за който мечтая.