Nov 27, 2010, 3:53 PM

Чакам

  Poetry
649 0 0

Нощ е. Птиците вече не пеят.

Нощ е. Пред нея дните бледнеят.

Така боли, щом слънцето залезе,

и истината наяве излезе.

Стоя сама, заключена, изнемощяла.

Гледам навън, нощта душата е изяла.

Аз те чакам час, два, три,

чаках те вече ден, два, три.

Къде си ти? В теб кълна се, а ти не идваш..

Теб обичах, за теб се боря аз.

Стоя и чакам пак нощта освирепяла,

но дали ще дойде тя? Или вечен ден

животът ми ще чака, вечен ден,

страхуващ се от мрака.

Много слънца гледах как залязват,

много луни сърцето ми белязват.

Страх ме е! Щом стане тъмно,

приижда някаква злокоба и сякаш

нощен вопъл се загнездва в мен като отрова.

Страх ме е, ела, излекувай моята душа.

От ад по-страшно е - накрая

дали ще дойдеш аз със сънища гадая.

Ела, покажи ми края,

живота, за който мечтая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...