Чакам те
Срещнах те и те прибрах в сърцето си.
И после търсех и те преоткривах
навсякъде и точно там където си.
Винаги намирах те и с теб заспивах.
Бях самотен, а живееше навътре в мен.
Все чаках да изплуваш и за миг дори
от красивият ти взор да бъда покорен -
да ме събудиш, да съм жив почти.
Безброй мечти с теб в тях...
Безброй молитви към безкрая...
Колко пъти в мислите усмихнат бях,
а плач от споделено щастие не зная.
Но ти ще дойдеш, знам, не бягам.
Сълзите ми - ще ги попиваш.
И ще ми помогнеш да повярвам,
че винаги с мене ще заспиваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
