Върнах се, но не от Ада.
Тук съм... в твоя свят невидим.
И макар че беше сряда
чух пианото да свири.
Чудо ли е, че те искам.
Чудо... пак, че те мечтая
В тишината си на пръсти
долетях и зажадняла
теб прегърнах и нарамих
мислите ти от душата.
А дали да бъдем луди
Бог единствено решава.
Ангел бял ли да ни срещне.
Дявол ли да се намеси.
Ето, моля се от Рая...
Чакам те! Ела! Къде си?
© Таня Мезева Всички права запазени