7.09.2005 г., 23:56

Чакам те /Cefules&JoannaVas/

1.4K 0 0

Чакам те, тъй както тиха неочакваност.
Притварят се клепачите
пред бездната
затиснали съня, във който нямям те...

Чакам те, тъй както песента си незапята,
а времето е струна
недокосната
с ръцете на дъждовните ми пръсти ...

Чакам те, а в разкопчаното дихание на дните
до мен достигаш,
като ангелско ухание
и губя се ... създавайки те в себе си ...


Чакаш ме, а времето на мисли се разплита,
на нишки сребърни,
с които ти изплиташ облачета топли
под орлите,
посипани в звезди и в скреж...

Високо над тела и устни, над тихото страдание
и участта,
където срещаме душите си
се имаме в епохите по-истински от всякога...

Чакай ме ... По тихите пътеки на живота,
към теб вървя
и без ръце достигам те...
Със твоята любов съм окрилен,
забравям болката, страха,
намерил немислими сили и мога, мога да летя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....