7 сент. 2005 г., 23:56

Чакам те /Cefules&JoannaVas/

1.4K 0 0

Чакам те, тъй както тиха неочакваност.
Притварят се клепачите
пред бездната
затиснали съня, във който нямям те...

Чакам те, тъй както песента си незапята,
а времето е струна
недокосната
с ръцете на дъждовните ми пръсти ...

Чакам те, а в разкопчаното дихание на дните
до мен достигаш,
като ангелско ухание
и губя се ... създавайки те в себе си ...


Чакаш ме, а времето на мисли се разплита,
на нишки сребърни,
с които ти изплиташ облачета топли
под орлите,
посипани в звезди и в скреж...

Високо над тела и устни, над тихото страдание
и участта,
където срещаме душите си
се имаме в епохите по-истински от всякога...

Чакай ме ... По тихите пътеки на живота,
към теб вървя
и без ръце достигам те...
Със твоята любов съм окрилен,
забравям болката, страха,
намерил немислими сили и мога, мога да летя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...