7 sept 2005, 23:56

Чакам те /Cefules&JoannaVas/

  Poesía
1.4K 0 0

Чакам те, тъй както тиха неочакваност.
Притварят се клепачите
пред бездната
затиснали съня, във който нямям те...

Чакам те, тъй както песента си незапята,
а времето е струна
недокосната
с ръцете на дъждовните ми пръсти ...

Чакам те, а в разкопчаното дихание на дните
до мен достигаш,
като ангелско ухание
и губя се ... създавайки те в себе си ...


Чакаш ме, а времето на мисли се разплита,
на нишки сребърни,
с които ти изплиташ облачета топли
под орлите,
посипани в звезди и в скреж...

Високо над тела и устни, над тихото страдание
и участта,
където срещаме душите си
се имаме в епохите по-истински от всякога...

Чакай ме ... По тихите пътеки на живота,
към теб вървя
и без ръце достигам те...
Със твоята любов съм окрилен,
забравям болката, страха,
намерил немислими сили и мога, мога да летя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...