Чакан си още в леглото...
Ето ме пред теб в цялата си голота.
Ръце поставям пред гърдите нежни.
Сядам кротка, обляна цялата в самота.
А очите ми, нецелунати и снежни.
Полегнала в студеното легло, оправено.
Бедрата ми,недокоснати, целите в дантела.
Желание парещо,в надеждите отровено.
Страстта неутолима, съня ми някак е отнела.
Но реално,всичко е толкова забулено.
Липсват ясни очертания на силует бленуван.
Фигурата ти, нещо само на листите рисувано.
Любимият, толкова очакван и измислено сънуван.
Ранима и нежна, дъх съм затаила до вратата.
Жаждата ми не е плод само на преструване.
В топлото ми любещо сърце, забола се камата.
Сама съм. И пипнешком те търся. За сбогуване.
Ръце поставям пред гърдите нежни.
Сядам кротка, обляна цялата в самота.
А очите ми, нецелунати и снежни.
Полегнала в студеното легло, оправено.
Бедрата ми,недокоснати, целите в дантела.
Желание парещо,в надеждите отровено.
Страстта неутолима, съня ми някак е отнела.
Но реално,всичко е толкова забулено.
Липсват ясни очертания на силует бленуван.
Фигурата ти, нещо само на листите рисувано.
Любимият, толкова очакван и измислено сънуван.
Ранима и нежна, дъх съм затаила до вратата.
Жаждата ми не е плод само на преструване.
В топлото ми любещо сърце, забола се камата.
Сама съм. И пипнешком те търся. За сбогуване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Андреева Всички права запазени
