20.05.2009 г., 7:01

Чакане

1.3K 0 20

Чакай е твоето име.
Обичай - твоят завет.
Има те някъде, има,
само не знам къде.

Само не знам коя си,
или поне - какво.
Останалото е ясно,
то се нарича Живот.

А чакането го мога.
Добре го изучих. Ето,
чакам да минат хората
всичките през сърцето.

После ще чакам птиците.
И най-накрая - цветята.
Все ще си нещо - от всичко.
Исках да кажа - някоя.

От една песен безгласна
ще ти направя дом.
Ще ти помахам - Аз съм! -
от едно стихче-балкон.

А ти като знаеш, че чакам,
наяве или насън,
някога, някъде, някак,
само кажи: ще съм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • чу ли, Райсън някой ти каза...ще съм.
    ех, че е хубаво!
  • Точно така си представям мъжката любов. С риск да засегна всички други Господа, чиято поезия изключително много ценя.
    Райчо, хареса ми - простичко, ясно, точно и мъжкарски, а същевременно - толкова нежно.
  • Аплодисменти, много готин и истински влюбен стих!Чакай и вярвай и ще дойде!
  • Не е нещото Райсън.Тя е ВСИЧКОТО!!!И идва,когато не го чакаш.(проверено е!)
    Прегръдка!
  • !
    Оказа се технически много трудно да отговарям както искам - на всички коментари с лична бележка.
    Благодаря на всички, поотделно: Elpida, tania72, Blalbla...))), azura, eva, Marrta, Zem, Линасветлана, Стойна, Весела, smile1, ananel, Djein, doreto66, Петя, Idemidoidemi, vodaa))))
    Представям си една маса - и всички ние около нея!!!
    Една огромна баница с късмети!
    И всичките - да се сбъднат!

    Да бъде!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...