20 мая 2009 г., 07:01

Чакане

1.3K 0 20

Чакай е твоето име.
Обичай - твоят завет.
Има те някъде, има,
само не знам къде.

Само не знам коя си,
или поне - какво.
Останалото е ясно,
то се нарича Живот.

А чакането го мога.
Добре го изучих. Ето,
чакам да минат хората
всичките през сърцето.

После ще чакам птиците.
И най-накрая - цветята.
Все ще си нещо - от всичко.
Исках да кажа - някоя.

От една песен безгласна
ще ти направя дом.
Ще ти помахам - Аз съм! -
от едно стихче-балкон.

А ти като знаеш, че чакам,
наяве или насън,
някога, някъде, някак,
само кажи: ще съм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • чу ли, Райсън някой ти каза...ще съм.
    ех, че е хубаво!
  • Точно така си представям мъжката любов. С риск да засегна всички други Господа, чиято поезия изключително много ценя.
    Райчо, хареса ми - простичко, ясно, точно и мъжкарски, а същевременно - толкова нежно.
  • Аплодисменти, много готин и истински влюбен стих!Чакай и вярвай и ще дойде!
  • Не е нещото Райсън.Тя е ВСИЧКОТО!!!И идва,когато не го чакаш.(проверено е!)
    Прегръдка!
  • !
    Оказа се технически много трудно да отговарям както искам - на всички коментари с лична бележка.
    Благодаря на всички, поотделно: Elpida, tania72, Blalbla...))), azura, eva, Marrta, Zem, Линасветлана, Стойна, Весела, smile1, ananel, Djein, doreto66, Петя, Idemidoidemi, vodaa))))
    Представям си една маса - и всички ние около нея!!!
    Една огромна баница с късмети!
    И всичките - да се сбъднат!

    Да бъде!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...