Не си говорим вече!
Колко жалко и тъжно беше това!
В един момент имахме всичко-щастието,
любовта,звездите,морето,небето...
Бяхме свободни като птици-летяхме,
бяхме любопитни,опознавахме,пътувахме,
заедно се смеехме,заедно се целувахме,
бяхме сгушени,допрени един до друг и
беше хубаво,много приятно.
И в един момент един гръм удари с бясна сила
и унищожи всичко,което бяхме градили.
Всичко,което имахме се прекрати,ето така,без причина,без ...