iliavalchev (Илия Вълчев)
24 182
14.07.2010 г., 22:09 ч.

Чакани сезони 

  Поезия » Философска
594 0 6

 

 

 

                       ЧАКАНИ      СЕЗОНИ

 

           С  тъга  ме  посрещаш,  море, и  разбирам -

           без птичите  писъци  дълго  не  можеш,

           а  вятърът  тихо  подрънква  на  лира

           и кораби  тръгват  по  пътища  божи…

           Къде  ли  се  спират  вълните  солени

           и  колко  ли  време  ще  чакат  жените?

           Жените, които -  години  пленени

           от  морския  бряг - очакват  спасител.

           Не  са  ли  измислени  южните  феи,

           които  ви теглеха  вечно  нататък?

           Моряци  безбрежни, по  кръв - Одисеи,

           отдавна  размил  се  е  златният  пясък.

           Небето  изпъва  ръба  хоризонтен,

           когато  на  кораб  рева  се  проточи,

           и  идват  в  мечтите  ти  топли  сезони,

           и  чувам,  море, че  от  радост  клокочиш.

 

                                                                Илия    Вълчев

 

 

 

 

© Илия Вълчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??