Чакани сезони
ЧАКАНИ СЕЗОНИ
С тъга ме посрещаш, море, и разбирам -
без птичите писъци дълго не можеш,
а вятърът тихо подрънква на лира
и кораби тръгват по пътища божи…
Къде ли се спират вълните солени
и колко ли време ще чакат жените?
Жените, които - години пленени
от морския бряг - очакват спасител.
Не са ли измислени южните феи,
които ви теглеха вечно нататък?
Моряци безбрежни, по кръв - Одисеи,
отдавна размил се е златният пясък.
Небето изпъва ръба хоризонтен,
когато на кораб рева се проточи,
и идват в мечтите ти топли сезони,
и чувам, море, че от радост клокочиш.
Илия Вълчев
© Илия Вълчев All rights reserved.
